За теб

Развяват гриви

чувствата отвързани

от мислите-юзди.

И тичат

по поляните-желания

по-силно от преди…

Ухае на мечти

недосънувани.

Пчелици-истини

сбират прашец

от радостта недоцелувана.

Безумно свири споменът-щурец.

Стада-илюзии

под сенкиите на вярата

пладнуват… Самотата спи.

Бълбукат тихо рими

непогалени.

И пак за теб се буди моят стих!