Развяват гриви чувствата отвързани от мислите-юзди. И тичат по поляните-желания по-силно от преди…   Ухае на мечти недосънувани. Пчелици-истини сбират прашец от радостта недоцелувана. Безумно свири споменът-щурец.   Стада-илюзии под сенкиите на вярата пладнуват… Самотата спи. Бълбукат тихо рими непогалени. И пак за теб се буди моят стих!

Read More »