Фалшиво настроена истина. Замръзнали струни-сълзи. Пропаст на бързи мисли до преспи на стари вини.   Вяра без ръкавици , паднала пак на леда. Сух клон. Гнездо без птици. Облаци самота…   Стъпки на лъжеприятел. Студ! Празнота! Пустота! Едно последно очакване и труден път към върха!

Не питай! Затвори очи! Защо ти е да знаеш?! Животът по-малко горчи, когато не гадаеш.   Илюзия е,че е с теб. Илюзия е,че е с нея. И ти и тя сте само сенки на неговото ЕГО!   И ти и тя сте само сън. Та той дълбоко спи! Попитай себе си и отвори очи преди да заболи!

Целуни го ! Открехни вратата на Съня! Влизай бавно, тихо стъпвай в мислите… Изхвърли огризката – вина! Прегърни го и по-силно искай! Прибери завивките – съмнения! На тъгата прахта избърши! Вярвай си! И силно вярвай в него! Целуни го! После го сбъдни!

Заших… Заших тъгата с тънката игла на истината и здравия конец на радостта. Подгънах болката и скрих я там в опакото на страстта. Изгладих вярата, а закачалките -илюзии изхвърлих и със нови ги смених. Изтупах наметалото на музата и тръгнах за ръка със моя стих…

Бягаме от себе си. Мигове, дни, години… Крием се под стряхата – илюзия, когато Истината силно завали. Затваряме прозорците-предчувствия, щом Писаното загърми. Захвърляме понякога от страх писалката-свободна воля в неизбежността, вместо да пишем и дописваме съдбата си, тъй както искаме във книгата на вечността. Крием се от себе си. Години, дни, мигове… Изпускаме мига, опитвайки се да летим, преди да ...