Приказка за добрата и лошата мисъл

Веднъж на кръстопътя на Съмнението се срещнали една Добра и една Лоша мисъл.

-Ще ми помогнеш ли да занеса товара си до вкъщи, защото много ми тежи? – казала лошата мисъл.

– Разбира се, че ще ти помогна. Аз съм Добра и помагам на всеки и за всичко.

– А знаеш ли коя съм аз? Не те ли е страх от мен? Искам все пак да знаеш, че аз съм Лошата мисъл и мога да те заразя.

-Никой не може да ме зарази и няма по-силна от мен! Аз съм победила Страха и Съмнението и никой не може да ме победи – казала добрата мисъл.

– Дано е така, но има нещо в теб , което не ми харесва. Не знам какво си победила, но май си победена от Гордостта. Ако си Истинска Добра мисъл, не трябва да има в теб и капчица Гордост. Дали не искаш да ми помогнеш заради Гордостта, а не заради Добротата?

– Започваш да ме ядосваш и няма да ти помогна? Аз съм Добрата мисъл и помагам, защото съм Добра. Това е! Искаш ли или не искаш да ти помогна, защото бързам?

-Искам, искам много неща. Моята мечта е да се превърна в Добра мисъл, но всеки път когато срещам Добри мисли и се разочаровам от Гордостта им, виждат ми се скучни и понякога даже се чудя дали наистина са Добри мисли или и те са като мен – Лоши мисли, но с маски на Добри. А има и нещо още по-страшно и то е, че не се познават. Ти познаваш ли се?

-Разбира се, че се познавам. Аз съм Добра мисъл и моята мисия е да водя човека към Доброто, да го предпазвам от грешките , да го водя в Правия път. Когато аз съм в човека, той е щастлив. А когато ти си в него е нещастен. Толкова е просто!

– Искаш да кажеш, че от мен няма никакъв смисъл, че съм безполезна и ненужна на тази земя, че трябва да умра? Може би изобщо не искаш да ми помогнеш, а просто искаш да ме убиеш. Не ти вярвам, че си Добра ! Ти не се познаваш, а когато една мисъл не се познава , дори да прави добро, не означава, че е добра. И най-страшното е ,че дори не искаш да се опознаеш. За теб всичко е ясно, а Животът е една загадка, една нерешена задача, която дори Смъртта не може да реши. Може би затова съм Лоша мисъл, защото не мога да срещна една Истинска Добра мисъл – толкова силна, добра и светла, че да реша завинаги да стана като нея. Но повечето Добри мисли, които съм срещала са като теб – горди, праволинейни, самонадеяни. Може би затова съм Лоша, защото не мога да срещна Добрата мисъл.

Лошите мисли са си Лоши мисли. Те никога не могат да станат Добри, а ние никога не можем да станем Лоши –това е. Не ми се философства повече, просто дай половината от товара си и млъкни, защото ме дразниш…

Лошата мисъл се натъжила още повече и вместо да и олекне, като дала половината от товара си , още повече й натежало. И Съмнението още повече започнало да я гризе, защото тя не вярвала на Добрата мисъл, че и помага за Добро. Тя може би искала да я убие, а Лошата мисъл се страхувала от смъртта. Та кой не се страхува от Смъртта? И въпреки поредното разочарование от Доброто, тя все по-силно мечтаела да се превърне в Добра мисъл и да срещне наистина Истинската Добра мисъл. Може би затова била станала Лоша, защото била сама. Защото може би пътят на невярата и съмнението бил по-кратък и по-лесен… Да, но пък товарът по този път бил все по-тежък и по-тежък.

Вървели, вървели, но изведнъж една черна сянка започнала да ги следва. Колкото повече я гледали, толкова по-голяма ставала тя. Но най-странното било, че тази сянка имала глас, по-точно нещо повече от глас –един натрапчив и страшен кикот. Добрата мисъл се правела ,че не го чува и казала на Лошата мисъл, че просто трябва да продължат без да гледат сянката и да се правят, че не чуват този странен глас. Но кикотът ставал все по-силен и по-силен…

-Здравейте ,здравейте. Защо не искате да ме поздравите? Защо не искате да се огледате в сянката ми и да видите колко сте смешни? Ха-ха –ха. Аз съм Страхът и искате или не, не можете да избягате от мен, защото това, което виждате е сянката ми, но аз съм вътре във вас. И в едната и в другата. Ха-ха –ха. Аз съм и Товарът, който носите. Ха-ха –ха….

Здравей страх –казала лошата мисъл . Знам, че си в мен и точно защото съм ти повярвала и съм те пуснала в себе си, съм Лоша мисъл. Но нали знаеш, че мечтая да се променя. Омръзна ми да съм лоша мисъл и да съм сама. А може би и ти искаш да се промениш, може би не си толкова страшен, Страх?

-Защо разговаряш с него? Това е просто един Страх, от който аз съм по-силна. Мен ли ще слушаш или него? Остави го и не му обръщай внимание, нека се смее- казала Добрата мисъл.

-Ха-ха-ха. Аз се смея точно на теб, Добра мисъл. Лошата мисъл ме е приютила отдавна и ме познава много по-добре. Но ти не ме познаваш и знаеш ли защо? Защото ме отричаш. Не може да познаваме нещо, което отричаме. И винаги ,когато не познаваме нещо и не искаме да го погледнем в очите , то ще ни навреди много повече. Не разбираш ли, че ти си на път да се превърнеш в Лоша мисъл и да си наистина много по-опасна и страшна от нея. Не разбираш ли, че никъде не можеш да стигнеш с тази гордост? Не разбираш ли, че сега ти й помагаш точно от гордост и самонадеяност, но товарът който и помагаш да носи, е Страхът и сега наполовината той е в теб и по-малко в нея. Да, тя е лоша, но иска да се промени, а ти си Добра и мислиш, че се познаваш напълно. Никой, дори и най-голямото Добро не се познава 100 % .Запомни го! Ти не си Добра, Добра мисъл. Ти не си добра!!!Ха-ха –ха

– Млъкни, Страх ! Не ме е страх от теб ! Не искам да слушам думите ти, нито да ги тълкувам. В мен няма Страх и ако сега те чувам, то е защото помагам на Лошата мисъл да занесе товара си и ти си в него и в нея, но не и в мен. Млъкни, защото ако продължаваш да ми пречиш и да ме смущаваш, ще те убия , както съм убила страхът в себе си. Ти си чужд ,а не мой страх –страх на Лошата мисъл. В Добрите мисли няма страх. Добрите мисли са убили страха или ще го убият, ако им изскочи отнякъде…

– Ха-ха –ха. Интересно кой кого ще убие? Не чувстваш ли ,че прекаляваш със гордостта и самонадеяността си? И защо отричаш, че не съм в теб? Защо не искаш да се опознаеш? Все повече започваш да ме предизвикваш точно ти и все по-малко Лошата мисъл. За разлика от теб тя е Лоша, но прави всичко възможно да се опознае, иска да се промени и има мечти. А ти си една самонадеяна, горда и неприятна Добра мисъл. Добра мисъл, която всъщност вреди на човека. Замълчи , защото наистина ще ме предизвикаш и ще видим кой кого ще убие… Наистина , все повече ме дразниш и ще се вселя изцяло в теб , а Лошата мисъл ще оставя намира. Тя ме познава и не спори с мен. Не иска да ме убива, не се съпротивлява, споделя мечтите си, носи ме навсякъде. Да, тя е Лоша, но на мен нищо лошо не ми е направила. А ти ме предизвикваш. Твоята гордост е храна за мен. Знаеш ли колко съм гладен?

Добрата и Лошата мисъл продължавали да вървят, а Страхът не спирал да говори и да се смее. Лошата мисъл не му обръщала внимание, защото го познавала, но Добрата не спирала да мисли как да го накара да замълчи и да го убие. Тя разбрала, че той е в товарът, който носи, но не повярвала ,че е е и вътре в нея. Наистина тя била решила да помогне на Лошата мисъл да носи товара си, защото е Добра и трябва да помага на всеки, но сега разбрала ,че няма друг начин да убие страха, ако не хвърли товара. Трябвало да го направи час по-скоро за да млъкне страхът. А после да обясни на Лошата мисъл, че го е хвърлила за добро.

Пътят им минавал близо до една пропаст. Само тук тя можела да хвърли товара и да убие Страха. Сега или никога ! Почти наближили пропастта. Лошата мисъл я предупредила ,че трябва да вървят по-внимателно , за да не паднат в пропастта. Това била пропастта на Лъжата. Пътят и на Добрите и на Лошите мисли неизбежно минавал покрай Лъжите и опасността от пропадането им в нея била еднаква. Лошата мисъл познавала добре Лъжата и била по-внимателна, но Добрата само я отричала без да я познава и не била достатъчно внимателна. А страхът все по-силно и по-нахално се смеел. Той все повече се залепвал за Добрата мисъл, защото нейната самонадеяност и гордост били храна за него. А Добрата мисъл нищо не усещала,защото когато гордостта те завладее, чувствата заспивали…

-Ти познаваш ли Лъжата? -попитала Лошата мисъл.

-Защо ми е да я познавам? -казала Добрата мисъл. Тя е лоша, както и ти си Лоша мисъл. Лъжата е просто една безполезна пропаст, която трябва да избягваме.Лъжата на никой не е донесла нищо добро. Няма смисъл да говорим за нея. Аз познавам само Истината. Тя е моята царкиня и изпълнявам само нейните заповеди, каквито и да са, защото знам ,че това е Истината.

Това ,че изпълняваш нечии заповеди, не значи че го познаваш и обратното :ако искаш да познаваш някого по-добре не изпълнявай винаги всичко, което иска ,защото само тогава ще го познаеш… И още нещо: Не можеш да казваш,че познаваш добре Истината ,ако не познаваш Лъжата. Защото много често Лъжата е сянка на Истината, а Истината- сянка на Лъжата.

Наистина прекаляваш с твоите философии. Не си ми интересна и не си интересна на никой. Не разбра ли, че ти си просто една Лоша мисъл и колкото и да приказваш ,няма кой да те чуе. На никой не си интересна, на никой не си нужна. Това ,че ти помагам е просто защото е мое задължение, защото съм Добра. Нося товарът ти, защото съм длъжна да помагам на всички (и на враговете си), нали така пише в Библията. Но аз не вярвам в мечтите ти , че искаш да станеш Добра, защото не можеш. Бог те е създал да си Лоша мисъл, а мен –Добра. Така е било , така и ще бъде, както и Лъжата е лоша , а Истината е добра. Предлагам ти да спрем да разговаряме, защото наистина вече се уморих-казала Добрата мисъл.

Така е. Когато нещо не ни изнася , предпочитаме да замълчим. Когато не искаме да погледнем Истината в очите предпочитаме да й сложим тъмните очила на Комплексите ни и тогава да я гледаме. Да, ти наистина си Добра мисъл, но си слаба и точно в това е опасността. Ти всичко знаеш и за нищо не се бориш, нищо не търсиш. Ти нямаш мечти, а според мен точно това е Смъртта – тя настъпва ,когато свършват мечтите.

Но въпреки всичко, аз съм благодарна че се срещнах с теб, защото осъзнах ,че не съм толкова Лоша и че ти не си толкова Добра. Аз имам мечти и те ще се сбъднат. Аз ще се превърна в истинска Добра мисъл, усещам го много силно. Но предчувствията ми за теб хич не са добри. Усещам ,че искаш да ме излъжеш, нищо че мразиш лъжата,че ми кроиш нещо точно сега…

Да, да ,да. Ха-ха-ха. Правилно усещаш- закискал се отново страхът. Но не се бой. Остави я, нека стане каквото е писано, въпреки че Свободната воля е писалката ,която Бог ни е дал и ние също можем да пишем. Но Добрата мисъл е забравила за тази Свободна воля, тя въобще се е самозабравила и вместо това е взела за писалка Гордостта. Остави я и не се бой. Не ми се сърди, но аз наистина ще те напусна. Ти не си ми вече интересна. Аз те познавам много добре и ти ме познаваш. Научила си урока ми и наистина нищо не ме задържа при теб, а пък и знам, че имаш мечти и ги уважавам. Ти искаш и ще станеш Добра мисъл, а аз съм твоят товар, който достатъчно време носи. Ще ти оставя само един малък и блестящ пръстен за подарък, който да ти напомня за мен, когато станеш добра мисъл.Не забравяй ,че една частичка от мен винаги ще е във теб, но това ще е добрата моя частичка, моят диамант, моят пръстен. Не забравяй,че аз съм неизбежен и никога не трябва да ме отричаш, винаги ще блестя на ръката ти. Не забравяй, че не е страшно когато познаваме Страха. А сега да видим какво е намислила нашата приятелка. Не се бой и не играй ролята си на Лоша мисъл. Просто остави нещата да се случат, а те ще са за добро… Ха-ха –ха Ха-ха –ха. Хайде добра мисъл, действай сега…

Добрата мисъл отново отрекла гласа на страха и на Лошата мисъл. Тя си знаела само едно ,че е Добра мисъл, че помага и на враговете си за добро, че не я е страх от Страха, че познава Истината ,а Лъжата е нещо безполезно.

Страхът най- сетне замлъкнал и заспал (по-точно направил се на заспал), а също и Лошата мисъл й казала ,че е уморена и иска малко да си почине. Сега бил моментът да хвърли товара в пропастта , все едно без да иска го е изпуснала. Така щяла да изхвърли и заспалият страх вътре в него.

В този миг на небето се появила най-красивата дъга.Може би от блясъка на диаманта, подарен от Страха… Лошата мисъл се обърнала и не можела да отлепи поглед от дъгата. В този миг Добрата мисъл започнала бавно и скришно да придърпва товара и да го приближава към пропастта. Оставал й само миг да го ритне и всичко щяло да свърши. Лошата мисъл си гледала в дъгата и се възхищавала . Не виждала какво става или може би се правила ,че не вижда, а Страхът си мълчал. Може би дъгата го е приспала -помислила си Добрата мисъл. И така , тя хвърлила товара и заедно с него и Страхът се отърколил в пропастта.Усмихнала се доволна , погледнала надолу и в дълбините отново дочула зловещия кикот на страха:

Ха- ха – ха

Ха-ха –ха Ей сега

ще паднеш и ти

и със света се прости.

Ти ме изхвърли,

но аз съм и в теб.

Ще ти натежа

и ще те повлека

Ха-ха-ха

Ти вече падаш

в пропастта.

Добрата мисъл отново не му повярвала, но наистина усетила ,че някаква страшна сила я дърпа надолу и не я слушат краката й. Да, тя наистина падала. Но не искала да повярва че пада, а си помислила че политва…

Така Добрата мисъл паднала и изчезнала в пропастта на Лъжата, мислейки си че лети и не повярвала до последно, че пада и изчезва. Дали изчезнала, дали умряла, дали се превърнала в Лоша мисъл? Това никой не знае.

А Лошата мисъл продължавала да гледа в дъгата, забравила за Добрата мисъл и за страха , останала сама със себе си и с мечтата си да стане Добра. Сега вече Страхът не й тежал и нямала товар. Имала само сила и желание да се промени.

И тръгнала Лошата мисъл към разноцветната дъга на Истината, минала под нея и се превърнала в Истинска Добра мисъл…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*