Плачат Родопските чанове,
захвърлен е Козият рог.
Ограбена е България!
Забравен е Лъвският скок…

Животът е Празнолуние-
всекидневна , неравна борба
за един къшей хляб заслужен
и изгубена жива вода…

Все по-тежки стават оковите
и раните все по-силно болят!
Все по-трудно е да се борим
и „първите пушки“ спят…

Все по-лесно е да заминем
и забравим „земния рай“.
Има нов бог и той е Чужбина,
има нов храм след родния край…

Плачат Родопските чанове
за обесената свобода…
Дали ще я има България,
ако бягаме и няма борба?…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*